ЛА̀КМУС м. 1. Само ед. Хим. Багрилно вещество, добивано от някои лишеи, което служи за определяне характера на химическа реакция — основен или кисел. После като помисли няколко секунди, каза: — Разкажете всичко, което знаете за червения лакмус! СбСт, 300.
2. Разг. Хартия, напоена с това вещество, която се използва като индикатор в лабораторната практика. За опита всички ученици да си носят по парченце лакмус. Червен лакмус. Син лакмус. ● Обр. Ако врагът е открит, — лесно: със сатиричната гьостерица по тиквата и — баста! Но ако врагът е прикрит? Тогава? Как да го откриеш, откъде да го подхванеш, с какъв лакмус да определиш маята му? Хр. Пелитев, ХО, 6. Статията .. стана лакмус, който прояви характера на конфликта в легалния кръг. Т. Жечев, БВ, 378.
— От исп. lakmoes през нем. Lackmus.