ЛАКОЛЍТ м. Геол. Вкаменена маса от вулканични скали, чиято горна част е своеобразно изпъкнала, а основата — плоска. Както вече видяхме, контурите на високите витошки дялове (региони) са начертани от лаколита, т. е. от онези подземни надигания на огнетечните маси, които се спрели на половин път и застинали под своята кубеобразна покривка. П. Делирадев, В, 62.
— От гр. λάκκος 'яма' + λίθος 'камък' през нем. Lakkolitt или рус. лаколнт.