ЛАКОМЍЯ ж. Разг. 1. Само ед. Голям, неутолим глад, ненаситност на ядене; лакомство. Кадански навири бъклицата, след това взе къс печено месо и го налапа, .. Дядо Любен го изгледа, погнуси се от лакомията му и престана да се храни. К. Петканов, ДЧ, 322. Той не знаеше какво значи това — на човек да не му се яде. На него винаги му се ядеше и все повече и повече му се ядеше. В тоя миг той се срамуваше от лакомията си. П. Вежинов, ДБ, 13. Не смееше да се наяде до насита, все си внушаваше, че е изяла прекалено много и ако Васил случайно разбере, ще се смее на лакомията ѝ. Т. Монов, СН, 146. Знаеха, че обича всякаква риба. В лакомията няма да има време да разпознае змия ли яде, или риба. А. Станоев, П, 92. По-голяма лакомия усеща чловек по студените места. Лет., 1971, 149.
2. Прен. Обикн. ед. Силно, страстно желание за притежаване на материални блага; алчност, ненаситност, лакомщина, лакомство. Всеки живее за себе си, без идеали. Речеш да посветиш някого в науката — очите му ще изскочат от лакомия. Веднага започва да мечтае за имане. Н. Стефанова, ОС, 131. Защо богатите са ненаситни, защо искат да заграбят повече от това, което имат? Защо е тая лакомия? М. Марчевски, ГБ, 299. Дни, седмици, понякога месеци пресмята издайникът какво може да направи с толкова и толкова жълтици. И като си направи сметката, лакомията му го надвива. Д. Мантов, ХК, 76. И се чудиш, като е толкова хубаво на тая земя, защо са я разпарчосали така, защо са я заграбили и защо не дават всеки да си вземе, каквото му трябва. А какво му трябва на един човек, нали видиш. И те хваща яд за тия ежби, за тия лакомии, за тия омразлъци. Г. Караславов, Избр. съч. II, 166. Тука трябва да забележим, че от пестение до лакомия за пари, както и от мъдро врътение парите до скъперничество има голяма разлика, Лет., 1873, 218.
3. Прен. Разг. Ненаситен, алчен човек. И сега, като гледаше .. баницата в тепсията .., очите ѝ се изтърколиха .., като че ще се откачат от очните дупки. Марийка беше голяма лакомия и майка ѝ я пъдеше да не се мотае из ръцете ѝ и да не ѝ пречи. Ст. Даскалов, СД, 316. Той плати, .., взе мекиците и тръгна към дюкяна си. Ядеше и мислеше. Хубаво сефте бе направил на бай Гарибалди. Тия лакомии щяха да се наплюскат, без да платят нито аспра. Ст. Дичев, ЗС II, 719.
4. Лакомство (в 1 знач.). Тук котлите шербет се бързо изпиваха, дохождаха пълни тави с баклава, които също се изяждаха, за да дойдат тави с плодове и разни други сладки лакомии. Д. Немиров, Б, 163. Познах още и по пряката дясна стъпка, че с магарето е бил Тоне Халваджията Радомирецът, минал току преди мене с лакомиите си да съблазнява селските дечурлига и да събира яйцата по 2 за каравелче. Н. Попфилшюв, РЛ, 114. Хората седят пред отрупаните с ядения маси и почват с някаква лакомия. Кр. Белев, 3, 44. Конят тършуваше в ръцете ми с меките си като кадифе устни и търсеше нещо; навярно някаква лакомия. Н. Попфилипов, РЛ, 121. За известни негърски племена в Африка солта е истинска лакомия. ПН, 1932, кн. 1, 11.