ЛА̀КОМО нареч. 1. По начин, присъщ на лакомник, със силно желание за ядене; гладно. Искаше му се [на Ленко] да бръсне и погачата, и месото, но устата му се напълни със слюнка, той преглътна мъчително и без сам да сети, захапа лакомо парчето, което стискаше здраво в дясната си ръка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251. Накрая на софрата седеше баба Тота, майката на кмета с бели като сняг коси, .., която ядеше много и лакомо. К. Калчев, ПИЖ, 54. Няколко кокошки влязоха в зимника и лакомо закълваха из сипаното зърно на земята. К. Петканов, ДЧ, 99. Най-после всички волове бяха вързани. Чичо Митуш ги обгърна с поглед — всички лакомо скубеха от сеното. Й. Йовков, АМГ, 11.
2. Прен. Ненаситно, страстно, неутолимо, жадно. Ставрос дръпна лакомо и се задави. — Вижда се колко си пушач! — каза капитанът презрително. П. Вежинов, ДБ, 111. А когато Зебрата прегърна Росица пред всички и лакомо я целуна, Диманов не издържа, скочи и злобно отблъсна нахалника. К. Кръстев, К, 49. Двамата я гледаха, разпитваха я един през друг за съвсем ненужни неща, лакомо гълтаха тънкия аромат на младото ѝ тяло. Д. Калфов, Избр. разк., 232. Най-сетне спря на едно място и лакомо зачете. Д. Калфов, Избр. разк., 159.