ЛАКОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Лаконичен. „Да побеседвам с вас“ — това беше необичаен израз за лаконическия разговорен речник на началника. А. Гуляшки, МТС, 5. Лаконическите думи на консула, предавани от един на друг, .., разюздаха голям ентусиазъм. Р. Радев, ССБ II, 53. Дядо Колю, слисан още повече от лаконическия отговор на бае Гета, изблещи очи и запита: — Ама какъв дявол? М. Георгиев, Избр. разк., 158. Не ми са доста всичките открития, / безкрайните антени и кабели, / ... / за да ми тракат лаконическите телеграми / на твоята разнесена любов! Е. Багряна, СЧ, 90.
ЛАКОНЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. лаконически; лаконично. — Наплеват! — каза той лаконически. Тая дума изражаваше цяла философия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 182. На интерпелацията отговориха Каравелов и Цанков. Каравелов според обичая си отсече лаконически: „Ние за такива работи нямаме пари.“ С. Радев, ССБ I, 220.