ЛАЛУ̀ГЕРНИЦА ж. 1. Дупка, в която живее лалугер.
2. Прен. Мрачно, тъмно, тясно, неугледно помещение. — Ти бре, катранико, дето остави момчето да спи в таз лалугерница! А. Гуляшки, ЗР, 326.
