ЛАМАРЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от ламарина; ламаринов. Пред мандрата шетаха двама души... На слънцето блестяха разхвърляни ламаринени гюмове. Д. Ангелов, ЖС, 259-260. Навън валеше. Тих пролетен дъждец барабанеше по ламаринения покрив. П. Проданов, С, 5. В стаята бе затоплено — до стената боботеше ламаринена печка. Б. Несторов, СР, 134. Ламаринени листи.