ЛАМАРЍНКА ж. Умал. от ламарина; малка ламарина. Машината кюхкаше набрала скорост, фургонът тичаше послушно след нея и всяка дъска и ламаринка се обаждаше от мястото си, за да напомни, че пътува и че всичко е в ред. Г. Мишев, ЕП, 70. Извади нарочно взетото кибритче и поцинкованата ламаринка, която носеше (за да предпази от пожар тревата), сложи я до росена .. и драсна клечката кибрит. Б. Балевски, СП, 24.