ЛАМЀЛА1 ж. 1. Биол. Тънък слой от тъкани. Стената ѝ [на ларвата] представлява хитинова мембрана и се характеризира със своето устройство на слоеве, на ламели. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 255.
2. Разш. Спец. Слой. На самото речно дъно се задържа един тънък воден слой, наречен гранична ламела, който практически е неподвижен. Той покрива всички пясъчни зрънца и камъни така, както ги покриват мъховете и животните. Б. Русев, ЖНР, 26-27.
— От лат. lamella.
ЛАМЀЛА2 ж. Техн. Метална пластинка, която служи като работен елемент в различни уреди за превключвания и в автоматични уреди. Регулиращото съпротивление се състои от спирално навити съпротивителни елементи, всяко от които завършва на една ламела. А. Начев, ЕС, 115.
— От лат. lamella през фр. lamelle.