ЛАМИНА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до ламела1 (във 2 знач.); слоест. Водният поток по дължината на кожата [на делфините] става ламинарен (без завихряния). Вселена 69, 201. Такова течение, при което токовите линии са успоредни, се нарича ламинарно (слоесто) течение. Физ. IX кл, 153. Ламинарно движение в природата има при течности, които се движат с малки скорости. Й. Ганчев, X, 73.