ЛА̀МКАНЕ, мн. -та, ср. Народен обичай на Сирни заговезни — хващане с уста на закачена с конец на тавана и разлюляна халва или яйце. Заговяването свърши с ламкането на яйце. Завързахме го за конец, който закачихме на една кука от тавана, и баща ми го усукваше и пускаше от време на време в разни посоки. Бяхме се наредили в кръг и протягахме шии, за да досегнем яйцето със зъби. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 26. Халваджиите най-вече сега [на Сирни заговезни] кръстосват из селото, та групират малките деца. Но не само децата, ами и възрастните си купуват халва, тъй като с нея вечерта се извършва особен обичай, наречен ламкане. СбНУ XII, 7. След като се наядат, почва се ламкането: залюляват конеца с яйцето и всеки зинал се сили без помощта на ръцете да улови с уста яйцето. СбНУ, 123.


Източник: Речник на българския език (онлайн)