ЛА̀МПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който е на лампа. Лампеното шише беше съвсем опушено и той набързо го изтри с парче вестник. П. Вежинов, ВП, 14. — Райка спи ли? — попита шепнешком Матьо... Върху лицето па момичето лежеше сянката на лампеното огледало u Матьо можа да забележи само гладката му руса коса, сресана на прав път. Д. Ангелов, ЖС, 90. Подир малко в долния край па улицата се появяваше пазвантинът със стълбичката, .., с парцалите за чистене лампените шишета и почваше да пали фенерите. К. Константинов, ППГ, 49.
2. Който е получен от лампа. Автоматите блеснаха на мъждукащата лампена светлина и селяните се свиха от страх. Сл. Трънски, Н, 519. И в тихата вечер видях вледенени, / средновековните черкви и замъци, / и по паважа, след дъжд отразени, / ярко блестящите лампени пламъци. М. Минева, МП, 34.
◊ Като лампени шишета наредени. Разг. Шег. По височина наредени.
— Друга (простонар.) форма: ла̀мбен.