ЛАМПИО̀Н м. 1. Подвижна електрическа лампа на висока стойка, обикновено с голям, лек абажур. В бара беше тихо и полутъмно. Кротко светеха лампиони с високи крака и оранжеви пластмасови абажури. С. Северняк, ВСД, 43. Две лампи, превързани с дебел тел в тавана, и четири странични лампиона разливаха светлина върху напръскания с парафин под [на салона]. Ем. Станев, ИК I и II, 210.
2. Цветен стъклен или хартиен фенер, който обикн. се употребява при увеселения на открито. Фасадите на зданията горят от разноцветни светлини. Хиляди, стотици хиляди лампички, лампиони и фарове. Б. Шивачев, ПЮА, 83. Колата вече бе дошла на хълма и пред тях се откриваше целият град. Светналите лампиони очертаваха главния булевард, успореден с течението на Дунава. Ст. Поптонев, НСС, 174.
— От ит. lampione през фр. lampion.