ЛАМТЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ламтя; ламтеж. Тоя успех пося в душата му първото ламтене за писателска слава. Ив. Вазов, Съч. XI, 142. Като ученик в гимназията той го твърде добре знаеше: еднакви мечти и ламтения, .., ги вълнуваха и мамеха тогава и еднакви възгледи имаха към живота. Т. Влайков, РП I, 142.