ЛАНДО̀, мн. -а̀, ср. 1. Рядко. Вид четириместен файтон със сгъваем покрив, който служи едновременно за каляска и за карета. Затвореното ландо, с което трябваше да пътува, чакаше в двора на един от ханищата на О... Не се виждаше и ландонджията при готовата за тръгване кола. Д. Талев, ГЧ, 164-165.
2. Остар. Дълбока детска количка.
— Нем. от собств. през фр. landau.