ЛА̀НИ нареч. Разг. През миналата година. До миналата година стоя на къшлата си в Балкана... Лани го стегна ревматизмът, защрака го в кръста. С. Северняк, ИРЕ, 66. От всички го [мечкаря] чакаше най-много бабината Ценина щерка, Калина... — Лани сама си не хващаше вяра, понякога дори се присмиваше и тя на себе си, и пак сладка мъка суети сърцето ѝ цяла зима, щом ѝ се мерне пред очи циганина с обица на ухото. П. Тодоров, И I, 27. За даскал ѝ било писано да се омъжи... То аслъ лани, като ладуваха, тъй припяха: „На стол седи с перо пише...“ К. Калчев, ПИЖ, 103. — От сведенията, получени в редакцията ни, става явно, че както лани, така и тази година, сеитбите във вилаетите .. дали твърде слаба реколта. С, 1893, бр. 1251, 2. Пролетта безпричинно забави се / и градът е от студ вкаменен, / а забравен от лани, красавице, / грей в сърцето ти пролетен ден. Хр. Смирненски, Съч. I, 15. Що ми не е сърце весело / както от лани, полани. / Както онези вечери. Нар. пес., СбВСтТ, 891. Сяко лани се по-добро. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 152.
◊ Лани баба пръднала, сега замирисало. Простонар. Ирон. Вулг.; Лани баба пръднала, сега <му> засмърдело. Диал. Ирон. Вулг.; Лани свирено, а сега играят. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой прави въпрос за нещо несвоевременно, не когато се е случило или го е засегнало, а тогава, когато всичко е отминало. Живо ли ти е магарето, що се обеси лани. Диал. Подигр. За неуместно питане, въпрос.