ЛАНОЛЍН, мн. няма, м. Хим. Жълтеникаво мазно вещество със специфична миризма, което се добива при пречистване на овча вълна или чрез екстракция с органични разтворители. Ланолинът е мъчно разтворим в алкохол. Ст. Младенов и др., ОТК, 90.

— От фр. lanoline.


Източник: Речник на българския език (онлайн)