ЛАНЦЀТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Най-низшето морско животно без обособена глава, череп и главен мозък от типа хордови с полупрозрачно удължено странично и сплеснато тяло във форма на ланцетка. Branchiostoma lanceolatum, Amphioxus lanceolatus. У най-примитивния представител на хордовите животни — ланцетника, скелетът е изграден от съединителнотъканни подпорни ципи с особен строеж. А. Гюровски, АЧ, 74. Ланцетникът е малко морско животно, което населява плитките пясъчни крайбрежия на много морета и океани. Зоол. VII кл, 65.
— От лат. lancea 'копие' през нем. Lanzette, фр. lancette или рус. ланцетник.