ЛАНЦЕТОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на ланцет; ланцетен. Листата [на дървото] са елипсовидни или обратно ланцетовидни, заострени към дръжката и върха, .., тъмнозелени. П. Маринов, ССБ, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)