ЛА̀ПА ж. 1. Стъпало на некопитно животно. Котката мъркаше, сложила лапите си върху топлата пепел. К. Калчев, ПИЖ, 6. Кучето излая .., после протегна лапа, заскимтя и завъртя опашка. М. Грубешлиева, ПП, 232. Вълкът, когато попадне в капан, прегризва лапата си. А. Дончев, ВР, 151. Видя едра мечка с червеникава козина .., пристъпваше бавно, .., вдигаше лапата си към муцуната и като че ли я обърсваше. П. Стъпов, ЧТ, 18. // Следата, която оставя това стъпало върху някаква повърхност. От селото долу ни казаха, че през ден през два — мечката все дохождала да граби овни. Лапите ѝ са още пресни по снега. Д. Немиров, Б, 167.
2. Прен. Разг. Едра и груба човешка длан. Жана сякаш молеше за милост, това показваха очите ѝ и тънката ѝ ръка, която легна върху широката селска лапа на Личо. К. Георгиев, ВНП, 10. — Ааа, българин! — възрадва се той и му протегна грамадната си, ръждивочервеникава лапа. — Здравей, българин! Л. Дилов, Т, 223. Наско направи опит да подаде скришом кутията на мене, но стражарят с бързо движение сграбчи ръката му и я стисна с грамадната си лапа за китката. П. Незнакомов, МА, 101. Лапите на леяря са едри, груби, в порите е попил манганов и въглищен прах. ВН, 1963, бр. 3588, 2.
◊ Изтръгвам / изтръгна от лапите на някого. Разг. Избавям някого от онзи, в чиято власт се намира; отървавам, освобождавам, спасявам. Изтръгна [Димитър Нейков] Коля от кървавите лапи на полицията и съхрани живота му. А. Каралийчев, С, 238. Изтръгвам се / изтръгна се от лапите на някого. Разг. Избягвам от някого, който ме е бил заловил, пленил; спасявам се, отървавам се. Попадам / попадна (падам / падна) в лапите на някого. Разг. 1. Изпадам в положение някой да постъпва с мене така, както той желае; изпадам под нечия власт или влияние. Много не говори и има една мечешка лапа, ако те удари f жив няма да останеш. — Мина времето на пехливаните .. Докато има куршум, не е необходим голям юмрук. — Тъй е — .. — но докато му дойде времето за куршума, да не му попадаш в лапите. Д. Кисьов, Щ, 160. 2. Бивам непредвидено, случайно заловен, арестуван, пленен. И те почнаха да се молят на мъжете: — Стреляйте в нас! Мушкайте! Убивайте ни!... По-добре да загинем от ваша ръка, отколкото да попаднем в лапите на зверовете... Убийте ни, за да ни отървете завинаги от мъките... Г. Караиванов, ПГТ, 69. 3. За нещо — бивам, обикн. непредвидено, случайно взет, завладян или присвоен като плячка; оказвам се под нечия власт. 4. За нещо — случайно се озовавам, оказвам у някого.
ЛАПА̀ ж. Каша от трици, ленено семе и под. за налагане на болно място; компрес. На раните баба попадия беше майсторка. Какви ли лапи не правеше за тях. Г. Белев, ПЕМ, 17. Поливаха го [Клативрат] със студена вода, увиваха го в овчи кожи, налагаха го с какви ли не лапи, та едвам можа да се свести. М. Георгиев, Избр. разк., 225. С необикновена ловкост приготви синаповата лапа върху ленено платно, разсъблече детето и го наложи по гърдичките и по гръбчето. К. Петканов, БД, 115. Да ся направи и лапа от синапово семе счукат и смесено с вода или оцет да стане на тесто. Лет., 1872, 155. Конопени лапи. Синапени лапи.