ЛА̀ПА-ЛУ̀ПА междум. Разг. Рядко. За наподобяване на звука, който издава сърцето при ускорено, учестено дишане; хлопа-лопа. Сърцето: лапа-лупа да се пръсне. Гърба си и краката не усещам. Това било, значи, страх да те подлегне смърт! Н. Хайтов, ДР, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)