ЛАПА̀ВИЦА ж. Разг. 1. Смес, обикн. от разтопен сняг и кал; киша. Зимата преваляше. Но беше още студено, променливо, кишаво, пътищата и кърищата тънеха в лапавща. Г. Караславов, ОХ II, 379. Тъкмо като завих край един рухнал ъгъл, потънал в шоколадна смесица от лапавща и глиб, аз дигнах очи и зярнах пред себе два стареца. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 298. Някога в една дълбока есен край къщата ти минавал един болен и дрипав човек, който газел бос в лапавицата. Д. Немиров, КБМ, 62. Пак паднаха тежки облаци и пак заваляха ситни противни дъждове. Земята гизнеше във влага, улиците на заглъхналото село тънеха в лапавща. Г. Караславов, ОХ I, 229. Беше кишав ден, в лапавща заедно с хартиените късчета и сламата от въглищарските каруци се примесваше протяжно мяукане на котараци. Ив. Давидков, КХП, 70.
2. Валеж от сняг и дъжд едновременно. Беше едно лошо, кишаво време, валеше дъжд и сняг — лапавица. СбАСЕП, 27. Пред очите му ставаше чудо: ситният дъжд, който росеше от тая сутрин, беше се превърнал в лапавица, а сега валеше сняг! Й. Йовков, СЛ, 89. Дъждовете се превърнаха в снежна лапавица. Лапавицата се стегна и земята натежа от бял и красив сняг. Сл. Караславов, ИИТХ, 13. Нищо по-благодатно от тоя унес, когато в лицето те шиба студена есенна лапавица. П. Росен, ВПШ, 143. Валеше лапавща, вятърът въртеше мокрия сняг във вихрушки и се мъчеше да побели покривите, кепенците и ролетките на затворените дюкяни. Ем. Станев, ТЦ, 69. Тогава са отвори небето и даде воля на ония непрестанни порои дъжд, лапавица и най-после дебел сняг (..), които нанесоха последният удар на нашите и така неприготвени въстаници. З. Стоянов, ЗБВ II, 119-120.
◊ Замигам (мигам, примигвам) <като куче (псе)> в (на) лапавица. Разг. Започвам да гледам виновно и да не възразявам, макар да ми се карат, да ме изобличават. — Партии ли? — извика троснато Сливата и замига като куче в лапавща. — Слушай мене — партии. Те ще ни спасят, .. Ти ми хортуваш нам що, ама днес сами чиляк не струва ни пукната пара. Ц. Церковски, Съч. III, 224. Но да прощавате, на някакъв Войвода / за кефът, аз не ща да мигам, като псе / на лапавица. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 107. Какъв е тоз живот да ти се подгигилят този оттук, онзи оттам, а ти да гледаш и да мигаш „на лапавица“, „като мишка в трици“. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 97. На дъжд и на лапавица приказвам. Разг. Лекомислено, без да мисля приказвам. — Хаджи, ти приказваш на дъжд и на лапавица... Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. На лапавица смея се. Диал. От време на време, с прекъсване се смея.