ЛА̀ПАДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до лапад. Той си приготовляваше храната собственоръчно от лападови корени и киселец. ВН, 1966, бр. 4642, 6. Както показват остатъците от храни, намирани при археологически разкопки в селища на първобитни хора, .. те са започнали да отглеждат и някои от представителите на лападовите и бобовите растения. Сл. Петров, РКХО, 10-11.
2. Който е приготвен от лапад. Той се прибра у дома си тъкмо когато майка му бе седнала да хапне малко лападова чорбица.
3. Като същ. лападови мн. Бот. Семейство многогодишни треви и полухрасти, към които се отнасят лападът, киселецът и др. и някои от тях се използват като зеленчук за ядене заради богатите на витамини и органични киселини листа. Rumex. При лападовите [.. ] прилистниците се срастват и образуват якичка (..), която обхваща стъблото. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 114.