ЛА̀ПАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от лапам. Теферичът е друго нещо... Тръгвате, да речем, в събота вечер от града за лозята с мрежи и торби, в които има туй-онуй за лапане. П. Велков, СДН, 106. Кукувичето яде за петима. Ела да се скрием да гледаш какво лапане пада. Ем. Станев, ЯГ, 91. Те за друго лапане очите си въртят: къща-мъща, ей за такова лапане... Всеки с желанието и насоката... Н. Хайтов, ДР, 182.