ЛАПА̀РИ мн., ед. (рядко) лапа̀р, м. Диал. Широки плитки обувки, обикн. вехти и подпетени. Срещаха се бабички и момичета, които бягаха боси по камъняците, а в ръце държаха лапарите си. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙΠ, 166. Всяка заран той идеше от Карлово .., с крачоли и джубе есенно време оплескани от кал от лапарите му. Ив. Вазов, Съч. X, 159. Дошъл йе Лазар с татаре — / Мика си влече лапаре. Нар. пес., СбНУ XLVI, 264.