ЛАПА̀ЦАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Разг. Пренебр. Говоря много и излишно, обикн. глупости, празни неща; брътвя, бръщолевя, бърборя, дрънкам, плещя, плямпам. А разсилният сумтеше и си мърмореше: — Море тя много да се не люти... Тя не знае какво лапаца... Ама да си прибира езика. Т. Харманджиев, KB, 628. Кажи ти, вярно ли е за силажа, за твоята туршия от кукуруз? Какво стана, втаса ли? Дай ми един мамул и на мене да опитам! — Стига си лапацал па ти бе! Ст. Даскалов, СЛ, 326. лапаца се безл. Какво ли не се лапаца тогава.