ЛАПИДА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Литер. За художествен стил — който е изразителен, ясен и кратък. Дързък, лаконичен и лапидарен в своя израз, Храбър несъмнено великолепно изпълнява оная задача, която си поставя като писател. Ем. Георгиев, ТВ I, 191. — Аз и сега мисля, че неговите [на Γ. Π. Стаматов] първи разкази, .., имат повече литературни достойнства от по-късните му — лапидарни, в телеграфен стил разкази. К. Константинов, ППГ, 318. Професорите ще кажат за него, .., че той е баща на натуралистическия импресионизъм и телеграмния лапидарен стил в лириката. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 98.
— От лат. lapidarius 'каменен' през фр. lapidaire или рус. лапидарный.