ЛА̀ПИЧКА ж. Умал. от лапа; малка лапа, лапка. Кученцето беше престанало да лае, но, клекнало на две-три крачки от него, като облизваше с червеното си езиче пухкавата си лапичка, все още не го изпускаше от очи. В. Нешков, Н, 365. Беше видял малко бяло коте. Той го закачаше с пръстче, а котето съскаше тихо и протягаше лапички. Й. Демирев и др., ОС, 45. Веднъж Кума Лиса се приближи до един .. кладенец, хвана се с предните си лапички за горния ръб на гривната, .. и надникна. А. Каралийчев, ТР, 124. Свила се [малката мишка Сивушка] беше в една проядена от дъжда трапчинка, потриваше с лапички муцунката си и се изтягаше от време на време. О. Василев, ДГ, 7.