ЛА̀ПКА ж. Умал. от лапа; малка лапа, лапичка. Не щеш ли една шишарка се изплъзнала от лапките на зверчето, полетяла надолу и тупнала Геро по главата. Цв. Ангелов, ЧД, 245. Тя се спираше само да почисти с лапки кожухчето си или да си гризне я борови шишарки, я жълъди, я лешници. В. Андреев, ПП, 5.