ЛАРИНГОСКО̀П м. Мед. Уред за осветляване на гърлото при преглеждане. Чрез отоскопа наблюдаваме непосредствено измененията на тъпанчетата, мембраната на ухото, чрез ларингоскопа — в ларинкса. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 10. При инструменталното изследване се оглежда ларинксът. Ларингоскопът представлява специално огледалце. Л. Митов и др., ВБ, 56.
— От гр. λάρυγξ 'гърло' + -скоп.