ЛА̀СКАВО. Нареч. от ласкав. Той се приближи, потупа ласкаво козата по топлия врат. П. Вежинов, ЗЧР, 102. Очите ѝ — големи и сиви, със сини искрици — гледаха ласкаво. Н. Драганов, ТМС, 111. Райна ласкаво го упрекна и сама го застави да отдели минути макар за своите хора от комбината. А. Михайлов, ДП, 67-68.