ЛАСКА̀ТЕЛ, -ят, я, мн. -и, м. Човек, който обсипва някого с несъответствуващи на истината похвали, за да се хареса и да постигне облаги; подлизурко. Той си мислеше, че е представител на новото, а суетата на стария свят го душеше и не му даваше покой; обсаждаха го ласкатели и лицемери, които му пречеха да види земята, на която беше стъпил. К. Калчев, СТ, 130. Другото му напомняше, че ако иска да управлява сам, трябва да се заобиколи със свои хора, и то не ласкатели, а мъдреци и войници. А. Дончев, СВС, 41. Като му съобщиха, че ще свири пред някаква отбрана публика, Орфей дори и не помисли върху това. Какво значение имаше дали слушателите са сановници, съветници, .., придворни ласкатели и разглезени господарски роднини, или прости планинци, овчари и дървари? Г. Караславов, Избр. съч. V, 272.