ЛАСКА̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Лицемерни думи, похвали; хвалебствия. Патриархът го ласкаеше непрекъснато, но императорът виждаше колко преднамерени са тия ласкателства и колко последователно патриархът налагаше превъзходството си над него. Й. Вълчев, СКН, 286. Валията притежаваше всички качества на стар дългогодишен султански служител, минал през мрежите на дворцовите интриги и ласкателства. Д. Спространов, С, 103. Шакир беше длъжен да се преструва, да търпи тези ласкателства и всичко това заради една жена, която трябваше скоро да отпътува при другия си любовник. Ст. Дичев, ЗС I, 576. И като примесваше думите си с прекалени любезности и тънки ласкателства, Марга заговори за дребни неща. Й. Йовков, СЛ, 37.
2. Само ед. Ласкаене. Винаги съм изпитвал недоверие към суперлативите. Все ми се е струвало, че зад тях се крие, ако не ласкателство, то поне пристрастие. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. — Кой не те познава тебе! Личен човек си! Мустаците му докоснаха слушалката — не обичаше ласкателството, а все пак му стана драго. К. Калчев, СТ, 13. Ласкателството е низко, като ругателството. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 148-149. Трябва да пуснем в ход най-сладкото и най-отровното средство — ласкателството. П. Незнакомов, СНП, 72.