ЛА̀СО, мн. ласа̀, ср. Дълго въже или ремък с примка накрая, обикн. за улавяне на животни. При добър късмет ловецът хвърля ласо в краката на дивия слон и опитоменият почва да го влачи след себе си. Ал. Гетман, ВС, 133. Двама бели хванали баща му с ласо като гну. Гр. Угаров, ПСЗ, 10. Навремени от стадата се отделя някой разярен бик и почва да рови земята. Околните ездачи налитат върху него: — по рогата му се навиват дебелите кожени ласа, той се блъска, докато се умори и смири. М. Вълев, ПСС, 17. Всички коне от хергелята, .., трябваше да се подковат, за да могат да вършеят. Също като североамериканските индианци, налбантите хвърляха ласо. Й. Йовков, ЧКГ, 71.
— От исп. lazo през фр. lasso и нем. Lasso. — Знание, 1875.