ЛАСТАГА̀РКА1 ж. Диал. Тънка и висока жена.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛАСТАГА̀РКА2 ж. Диал. Тояга с чатал на върха, с която се помага при товарене и разтоварване на кон, муле или магаре; товарник, товарница, помагалка. Таме, къде що седеше вълкът, .., зад шумака имало един човек, що си седел .., та отеднъж спружи ръката си и го хвати вълка за опашката и, като взе с другата си ръка ластагарката, па му даде, му даде на вълка по плещите. СГ, 1894, кн. 4, 510. Дойде до вратата и радостен чукна со ластагарката на неа и викна: „Ей, домакини бре, сакате гости?“ СбНУ XIX, 56.