ЛА̀СТОВИЦА ж. Лястовица. И ластовицата, дето мътеше, вече не иде да мъти, и щъркелите изоставиха гнездото на комина. Й. Радичков, СР, 87. Безшумно се стрелваха край конете полски ластовици, черни в прозрачния въздух. Д. Талев, С II, 222. На старата ябълка, .., са накацали цяла дружина ластовици. А. Каменова, ХГ, 5. Ластовицата зиде истото гнездо, което баща ѝ и майка ѝ са зидали. Пч, 1871, кн. 1, 15.
— Други (остар. и диал.) форми: ла̀ставица, ла̀ствица, ла̀стоица.