ЛА̀СТОВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е на ластовица; лястовичен, ластовичев, лястовичи, ластовичи. Ластовична опашка. Ластовични крила. ● Обр. Под веждите две трети, две мънички ластовични крилца. Елин Пелин, Съч. V, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)