ЛА̀СТОВИЧЕНЦЕ, мн. -та, ср. Умал.-гальов. от ластовиче; лястовиченце. Пече слънце и на двора е тъй пусто! Само ластовиченцата писват като дойде майка им, а щом си отиде, млъкват пак. Д. Габе, Н, 57. Не тряба и ви, .., да замеряте гнездата им, нито да ги събаряте, нито да вадите от тях маленките им ластовиченца. Пч, 1871, кн. 5, 72.