ЛА̀СТОВИЧИ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Който е на ластовица; лястовичи, ластовичев, ластовичен. Разказваха ни, че на императорския прием, .., ластовичи езици яли. М. Яворски, ЕСВ, 44. Под всяка по-закътана стряха има ластовиче гнездо. Т. Харманджиев, КЕД, 29. Харитина чува ластовича песен и в душата ѝ е светло и радостно. А. Каменова, ХГ, 157.
◊ Ластовича трева. Диал. Змийско мляко, лишейче.