ЛАСТУ̀НА ж. 1. Стъбло на пълзящо растение (тиква, краставица, диня и др.); ластун, ластар. Бодко .., извади ножчето си, .. Щом се пречнеше клонче, яростно замахваше да си пробие път, щом се заплетеше ластуна в краката му, рязваше я с един удар. В. Ченков, СНД, 14. Могат да се силажират и редица отпадъци от зеленчуковите и овощните градини, ластуните от дините, пъпешите, тиквите. РД, 1950, бр. 225, 3. Ластуните на краставиците са изопнати високо към стъклените покриви [на оранжериите]. СП, 1958, бр. 150,1. // Ластар (в 1 знач.). Шумнатите овощни дръвчета хвърляха дебели сенки в двора, от лозницата, разперила ластуните си току до прозореца, лъхаше хладина. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 305, 2.
2. Стъбло на царевица или шума от обелени царевични кочани. Покрай селата се надигат стотици купни от слама и царевични ластуни. А. Каралийчев, ПД, 29.
— От гр. (β)λαστόυνι.