ЛАТЕРА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който е отдалечен от средата; страничен, краен. За дълбокия слой на кожата се залавят следните мускули, изброени от медиална към латерална посока: мускул повдигач на горната устна ..; малък скулов (ябълчен) мускул. А. Гюровски, AЧ, 161.
2. Езикозн. За звук—при учленението на който проходът на издишната струя минава встрани от езика, напр.: ф, г.
— От лат. lateralis прeз фр. latéral или нeм. lateral.