ЛАТЕРЍТ м. Почв. Скала или почва, съставена предимно от колоидните хидроокиси на желязото и алуминия, която има червен, червенокафяв или жълт цвят и се среща в тропични и субтропични области. Поради цвета си тези тъмночервени почви са наречени латерити — от латинската дума „латер“ — тухла. X. Тилев, Ф, 46. В посока от екватора към северния полюс се редуват последователно изветрелите плодородни, богати на хумус почви в зоната на девствените гори на горещия пояс; измитите латерити на саваните; почвите на сухите степи и пустини. П. Боянов, П, 116.
— От фр. latérite.