ЛАТЕРЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Почв. Който се отнася до латерит. В канавките по пътя и на стръмните склонове на хълмовете се вижда характерната за тропиците ярка тухленочервена латеритна почва. Д. Богданов, ТА, 86. Латеритните почви се образуват в областите с екваториален и влажен тропичен климат при наличието на горска растителност. Геогр. VIII кл, 1965, 95.