ЛАТЕРЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Почв. Латеритен. Химичното изветряване бива каолиново и латеритово. Г. Георгиев, МП, 137. В тропичните страни с горещ и влажен климат при изветряване на фелдшпатите не се получава каолин, а червеникава землеста маса латерит (латеритово изветряване). Р. Христов и др., Г, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)