ЛАТЀРНАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Мъж, който свири на латерна из улиците за печалба. Нещо изпърполи в тъмното. И двамата трепнаха. Беше бялата мишка на латернаджията. М. Грубешлиева, ПП, 8-9. Латерните бяха грамадни като гардероби музикални инструменти, .. Латернаджията си наемаше носач, който носеше на гръб инструмента. П. Мирчев, СЗ, 77. — Вечен календар... — викаше латернаджията .. — Кику, вади късметчета от вечния календар! Ст. Дичев, ЗС II, 475.