ЛА̀ТИ мн., ед. (рядко) ла̀та, ж. Старинна метална ризница, броня. И кой древен юнак след люта някоя битка, уморен още, прашен и с окървавени лати, не е слизал тук при Дунава. Й. Йовков, Разк. III, 190. Обичам гордите ти великани, / мощта, коя цял свят на бой зове, / на воини, во лати обковани, / безкрайните и строги редове. К. Христов, ПП И, 35. Имал нужда от различни военни орудия, .., и желал даже да има предохранително въоружение, т. е. такова облекло, каквото са носиле някога си европейските рицаре, например лати и щитове, които би биле непроницаеми за пушечните куршуме. Знан., 1875, бр. 13, 198.
— От рус. латы.