ЛАТЍНИЦА ж. Латинската азбука, създадена въз основа на западногръцката и етруската към VII в. пр. н. е., която от VII в. става основа на почти всички европейски азбуки. След като минаха Белград и фирмите на магазините, и лозунгите с червена боя по стените бяха написани не с кирилица, а с латиница. П. Вежинов, ЗЧР, 36. Написа върху гърба на цигарената кутия своето име с латиница. Б. Трайков, BO, 66. // Разг. Латинска транскрипция на български текст. Написах телеграмата на латиница.
— Рус. латиница.