ЛАТЍНЦИ мн., ед. (рядко) латѝнец, м. Истор. Латини. По мраморните седалища се наместваха .. — търговци, латинци, .., траки, .. ромеи. А. Каралийчев, С, 31. Учеше все повече ромейски, пожела да научи и езика на старите елини, също и на латинците. Д. Талев, С II, 135. В 1204 г. латинците превзеха Константинопол. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 25. Латинците, като са възползуваха от вътрешните безредици .., събраха си сичките сили и удариха. Т. Шишков, ИБН, 211.