ЛАТИНЯ̀НИН, мн. латиня̀ни, м. Остар. Книж. Латинец. Порой стрели; яко опъват тетивата латиняните. Й. Вълчев, СКН, 574. За промиване на златоносните находища на Люлин, .. латиняните уж били прехвърляли водите на витошката река Планиница. П. Делирадев, В, 197. В тая сбирка [на Ришпен] има стихове за Сърбия — .., за латиняните. Н. Лилиев, Съч. III, 258.