ЛАТИФУНДЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Социално явление, което се характеризира с наличието на едри поземлени собствености — латифундии, съсредоточени в ръцете на ограничен брой лица и обработвани от множество обезземлени селяни. Неговата програма предвижда: истинска аграрна реформа, пълно ликвидиране на латифундизма и предаване земята на тези, които я работят. Е. Николов, П, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)